Какво представлява отчетът за паричните потоци? Прекият срещу косвения метод
Как отчетът за паричните потоци обяснява разликата между печалбата и наличностите по банковата сметка, трите раздела от дейности и разликите между прекия и косвения метод.
Отчетът за паричните потоци дава отговор на въпроса, който всяка печеливша компания рано или късно задава: ако сме спечелили 9 400 €, защо банковото салдо се увеличи само с 1 300 €? Той отчита действителното движение на паричните средства за даден период, класифицирани според тяхното предназначение, и прави равнение (reconciliation) между началните и крайните парични средства.
Той е третият от трите основни отчета и този, с който най-трудно може да се спори. Печалбата включва субективни преценки - полезен живот на активите, провизии, разпределение по периоди. Паричните средства или са постъпили, или не са.
Трите раздела
Всяко движение на парични средства попада в точно един от трите вида дейности:
Оперативна дейност - самата търговска дейност: парични средства, получени от клиенти, платени на доставчици и служители, платени ДДС и данък върху доходите. Това е най-важният раздел. Бизнес с трайно отрицателен оперативен паричен поток харчи пари, за да извършва дейност, и само финансирането го поддържа жив.
Инвестиционна дейност - покупка и продажба на дълготрайни активи: оборудване, превозни средства, софтуер, инвестиции. Отрицателният инвестиционен паричен поток е нормален и често здравословен; той означава, че компанията изгражда капацитет.
Финансова дейност - взаимоотношения с доставчиците на капитал: внесен акционерен капитал, получени и погасени заеми, изплатени дивиденти.
Сумата от трите раздела образува изменението на паричните средства и това изменение трябва да отговаря на следното равнение:
Начални парични средства + оперативна дейност + инвестиционна дейност + финансова дейност = Крайни парични средства
Ако равнението не излиза, отчетът е грешен - спазването на това равенство е задължително.
Пример с изчисления
Същата компания като в статията за отчета за приходите и разходите - нетна печалба от 9 400 € за годината, в евро:
| Сума | |
|---|---|
| Начални парични средства (1 януари) | 4 900 |
| Оперативна дейност | +9 300 |
| Инвестиционна дейност | −6 000 |
| Финансова дейност | −2 000 |
| Нетно изменение на паричните средства | +1 300 |
| Крайни парични средства (31 декември) | 6 200 |
Крайната стойност е същата от 6 200 €, която фигурира като парични средства в баланса - двата отчета трябва да съвпадат и това е проверката, която го доказва.
Анализът по раздели показва следното: търговската дейност е генерирала 9 300 €, от които 6 000 € са инвестирани в оборудване, а 2 000 € са изплатени на кредитори и собственици. Това е компания, която финансира собствените си инвестиции със средства от дейността си - съвсем различен бизнес от този, който показва същите +1 300 €, защото оперативната дейност е на загуба от 5 000 €, а нов заем е донесъл 6 300 €.
Прекият срещу косвения метод
Двата метода се различават единствено по начина, по който се съставя оперативният раздел. Инвестиционната и финансовата дейност се представят по абсолютно един и същ начин и при двата метода, като и двата подхода водят до една и съща обща сума на оперативния паричен поток.
Прекият метод
Изброяват се действителните парични потоци на брутна основа:
| Оперативна дейност (пряк метод) | Сума |
|---|---|
| Парични средства, получени от клиенти | 177 400 |
| Парични средства, платени на доставчици | −106 500 |
| Парични средства, платени на служители | −52 000 |
| Платени данъци | −9 600 |
| Нетен паричен поток от оперативна дейност | +9 300 |
Точно така си представя отчета за паричните потоци човек без счетоводно образование и този метод е значително по-полезен за оперативни въпроси - можете директно да проследите събираемостта на вземанията и платежното поведение. Историческото възражение срещу него е било свързано с трудовата заетост: изготвянето му на ръка изисква анализ на всяка парична транзакция по контрагент. Това обаче е проблем на данните, а софтуерът е създаден именно за решаване на подобни проблеми.
Косвен метод
Започва се от нетната печалба и се изчиства всичко, което не е паричен поток:
| Оперативна дейност (косвен метод) | Сума |
|---|---|
| Нетна печалба | 9 400 |
| Корекция за: амортизации | +4 000 |
| Увеличение на търговските вземания | −2 600 |
| Увеличение на материалните запаси | −1 900 |
| Увеличение на търговските задължения | +400 |
| Нетен паричен поток от оперативна дейност | +9 300 |
Същите 9 300 €, но по различен път. Логиката е механична:
- Непаричните разходи се добавят обратно. Амортизацията е намалила печалбата, но от компанията не са излезли парични средства.
- Увеличението на вземанията се приспада. Приходите са отчетени, но парите все още не са постъпили.
- Увеличението на материалните запаси се приспада. Паричните средства са вложени в стоки, които все още не са продадени.
- Увеличението на задълженията се добавя. Разходите са отчетени, но парите все още не са напуснали компанията.
Косвеният метод се среща по-често в публикуваните отчети, тъй като може да бъде изцяло съставен въз основа на два баланса и отчет за приходите и разходите - без да е необходим анализ на ниво транзакции. Допълнителното му предимство е, че той показва защо печалбата и паричните средства се разминават, което е точно въпросът, който мениджърите задават. Недостатъкът му е, че оперативният раздел се превръща в съпоставка (равнение), а не в описание: от него никъде не се вижда колко точно са платили клиентите.
МСФО и Счетоводната директива на ЕС разрешават и двата метода, като МСС 7 изрично насърчава прекия метод, макар и да отбелязва, че почти никой не го използва.
Кой метод да изберете
- Пряк метод, ако разполагате с данни на ниво транзакции и искате оперативен отговор - колко пари точно са платили клиентите и какво е излязло към доставчиците.
- Косвен метод, ако трябва да се съобразите с начина, по който финансовите анализатори, банките и годишните отчети представят информацията, или ако искате връзката между печалбата и паричните средства да бъде видима директно в отчета.
Много компании изготвят отчета по косвения метод за законоуставените финансови отчети, а за вътрешни цели разчитат на справка по прекия метод. Това не е дублиране на дейност, тъй като те дават отговор на различни въпроси.
Как Nordlet генерира отчета
POST /v1/reports/cash-flow { fromDate, toDate } връща отчет, съставен по пряк метод. Програмата открива всяка осчетоводена транзакция, която засяга каса или банкова сметка през периода, взема кореспондиращите редове и класифицира всеки от тях според неговия сметкопланов код: сметките за дълготрайни активи (клас 1) са инвестиционна дейност, сметките за собствен капитал и дългосрочни заеми (клас 3 и група 40) са финансова дейност, а всичко останало е оперативна дейност. Редовете са разбити по контрагентска сметка, за да виждате по кои сметки са се движили парите, като отчетът съдържа и флаг balanced, който потвърждава, че началните средства + нетното изменение = крайните средства.
Две важни уточнения. Първо, класификацията се извършва по префикс на сметководната сметка, така че компания със силно индивидуализиран сметкоплан трябва да прегледа разделите веднъж, преди да се довери на резултатите. Второ, липсва отчет по косвен метод - ако ви трябва равнение между печалбата и паричните средства за официалните отчети, входните данни са налице (нетната печалба от /v1/reports/financial-statements, амортизациите от модула за активи, измененията в нетния работен капитал от два баланса), но към момента самите изчисления за връзката между тях се правят извън API.
За икономически групи POST /v1/consolidation/report включва консолидиран паричен поток: отчетът на всяко дружество се преизчислява по курс към края на периода и се претегля според метода на консолидация, като асоциираните предприятия, отчитани по метода на участието, се изключват.
FAQ
каква е разликата между прекия и косвения метод?
Само в оперативния раздел. Прекият метод изброява действителните парични постъпления и плащания, докато косвеният започва от нетната печалба и прави корекции за непарични позиции и промени в работния капитал. И двата метода дават една и съща обща сума на оперативните парични средства, а инвестиционните и финансовите раздели са напълно идентични.
Кой метод се изисква от счетоводните стандарти?
Нито един от двата не е задължителен - както МСФО (МСС 7), така и Счетоводната директива на ЕС разрешават и двата, като МСС 7 изразява предпочитание към прекия метод. На практика косвеният метод доминира в публикуваните финансови отчети, тъй като се изготвя по-лесно от обобщени данни.
Защо амортизациите се добавят обратно при косвения метод?
Защото те намаляват печалбата, без от компанията да са излизали парични средства - парите са напуснали бизнеса години по-рано при покупката на актива (и тогава са били отчетени в инвестиционната дейност). Добавянето им обратно премахва непаричен разход от отчет, който следи единствено паричните потоци.
Възможно ли е печеливша компания да има отрицателен оперативен паричен поток?
Да, и това е едно от най-надеждните ранни предупреждения. Бързият растеж, финансиран с неоплатени фактури и нарастващи стокови наличности, води именно до това: печалбата расте, докато паричните средства се изчерпват. Това положение е съхранимо, докато има външно финансиране, и фатално, когато то свърши.
Включва ли отчетът за паричните потоци ДДС?
Да - за разлика от отчета за приходите и разходите, отчетът за паричните потоци работи с реални пари, така че ДДС, събран от клиенти и платен на доставчици, участва в потоците, а нетните взаимоотношения с данъчната администрация се отразяват в оперативната дейност.