Обяснение на счетоводните стандарти в ЕС: директиви, местни GAAP и какво важи за вас
Какво изисква на практика директивата за счетоводството, къде прилагането на МСФО (IFRS) е задължително, как националните GAAP се различават в отделните държави, и таблица за взимане на решения, която да ви помогне да установите коя съвкупност от правила се прилага за вашата компания.
В ЕС няма единен набор от счетоводни стандарти. Това, което съществува, е многопластова система: европейска директива, която определя минималните правила за годишните финансови отчети, регламент, който прави МСФО (IFRS) задължителни за консолидираните отчети на публичните компании, и 27 национални рамки, които запълват празнотите, оставени от директивата на преценка на държавите членки. Една компания в ЕС изготвя законоустановените си отчети (statutory accounts) съгласно националните правила на държавата, в която е регистрирана, като тези национални правила представляват местното транспониране на директивата.
Тази статия разглежда всеки пласт поотделно, показва праговете по размер, които определят степента на оповестяване за всяко предприятие, и завършва с таблица, която да ви помогне да разберете коя рамка е приложима във вашия случай.
Първи пласт: Счетоводната директива
Директива 2013/34/ЕС, наричана обикновено Счетоводна директива (Accounting Directive), е нормативният акт на ниво ЕС относно годишните финансови отчети на дружествата с ограничена отговорност. Тя замени Четвъртата и Седмата дружествени директиви през 2013 г. Сама по себе си директивата не се прилага директно спрямо компаниите - всяка държава членка я въвежда (транспонира) в националното си законодателство и именно националният закон е този, който компаниите следват.
Директивата урежда еднообразно малък кръг от въпроси за всички:
- Основни принципи: действащо предприятие, предпазливост, начисляване, съпоставимост и предимство на съдържанието пред формата (като последният принцип е по избор за държавите членки).
- Структура на отчетите: възможност за избор между различни структури на баланса (приложения III и IV) и на отчета за доходите (приложения V и VI). Всяка държава членка определя кои от тези варианти могат да използват нейните дружества.
- Приложение към финансовия отчет (Notes to the accounts): задължителен основен набор от оповестявания, като с увеличаването на размера на предприятието се изискват допълнителни такива.
- Доклад за дейността (Management report) за средните и големите предприятия.
- Одиране: задължително за средните и големите предприятия, както и за предприятията от обществен интерес. Държавите членки могат да освободят малките предприятия и повечето го правят.
- Публикуване: одобрените отчети трябва да бъдат представени в националния търговски регистър в рамките на 12 месеца след датата на баланса.
Всичко останало е оставено на националното законодателство, поради което две компании с един и същ размер в две различни държави членки могат да представят отчети, които изглеждат съвсем различно.
Категории предприятия по размер и праговете за 2024 г.
Директивата разделя компаниите в четири категории въз основа на три критерия: балансова стойност на активите, нетни приходи от продажби и среден брой служители през финансовата година. Една компания попада в съответната категория, когато към датата на баланса не надвишава поне два от трите лимита. Тя преминава в друга категория само след като надвиши или падне под съответните лимити за две поредни години.
Делегирана директива (ЕС) 2023/2775 повиши паричните прагове с около една четвърт, за да компенсира инфлацията. Държавите членки трябваше да приложат новите лимити за финансовите години, започващи на или след 1 януари 2024 г., като имаха възможност да ги приложат и една година по-рано.
| Категория | Балансова стойност на активите | Нетни приходи от продажби | Среден брой служители |
|---|---|---|---|
| Микропредприятия | ≤ 450 000 евро | ≤ 900 000 евро | ≤ 10 |
| Малки предприятия | ≤ 5 000 000 евро | ≤ 10 000 000 евро | ≤ 50 |
| Средни предприятия | ≤ 25 000 000 евро | ≤ 50 000 000 евро | ≤ 250 |
| Големи предприятия | надвишават кои да е два средни лимита |
Държавите членки могат да увеличат паричните прагове за малките предприятия с до 50 процента, така че категорията на малките предприятия в някои държави може да достигне балансова стойност на активите от 7,5 милиона евро и приходи от 15 милиона евро. Когато компания се намира близо до някой праг, проверявайте националното законодателство, а не самата директива.
Какво трябва да изготви всяка категория
| Изискване | Микро | Малки | Средни | Големи |
|---|---|---|---|---|
| Баланс и отчет за доходите | Да, разрешени са съкратени форми | Да, разрешени са съкратени форми | Пълен формат | Пълен формат |
| Приложение към отчета (Notes) | Възможно е освобождаване от повечето оповестявания | Намален набор | Пълен набор | Пълен набор с допълнителни оповестявания |
| Доклад за дейността | Възможно е освобождаване | Възможно е освобождаване | Изисква се | Изисква се |
| Независим финансов одит | Освободени в повечето държави членки | Освободени в повечето държави членки | Изисква се | Изисква се |
| Публикуване | Само баланс в някои държави членки | Баланс и приложение; отчетът за доходите може да бъде спестен | Пълен комплект | Пълен комплект |
| Отчет за паричните потоци | Не се изисква от директивата | Не се изисква от директивата | Национална опция | Национална опция |
Директивата не изисква от никого изготвянето на отчет за паричните потоци (cash flow statement). Някои държави членки го изискват от средните и големите предприятия, а МСФО (IFRS) винаги го изисква, което е една от причините една и съща група да има отчет за паричните потоци в консолидираните си отчети и да няма такъв в законоустановените отчети на отделно дъщерно дружество.
Втори пласт: МСФО (IFRS) за публичните групи
Регламент (ЕО) 1606/2002, известен като Регламента за МСФО (IAS Regulation), изисква всяко дружество, чиите ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, да изготвя своите консолидирани финансови отчети съгласно МСФО (IFRS), приети от ЕС. Това изискване е в сила за финансовите години, започващи от 2005 г. насам. Тъй като става въпрос за регламент, а не за директива, той се прилага директно, без да е необходимо национално транспониране.
Два момента често се тълкуват погрешно:
- Регламентът обхваща единствено консолидираните отчети. Индивидуалните годишни отчети на едно публично дружество майка, както и отчетите на всяко дъщерно дружество, следват националните GAAP, освен ако държавата членка не се е възползвала от възможността да разшири приложението на МСФО и спрямо тях.
- „МСФО, приети от ЕС“ не е абсолютно идентичен с МСФО, издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB). Всеки стандарт преминава през процедура по одобрение в ЕС (endorsing process), като понякога са налице времеви разлики и специфични изключения (carve-outs). На практика тези разлики засягат много малък брой компании, но правното основание остава версията, одобрена от ЕС.
Държавите членки могат да разрешат или изискват прилагането на МСФО за непублични компании и за индивидуални годишни отчети. Няколко държави го разрешават, но малко го изискват. Непублична компания, която доброволно избира МСФО, обикновено го прави, защото нейно дружество майка или инвеститор изисква отчетност на тази база.
Трети пласт: Национални GAAP
Националната рамка е мястото, където се намират действителните счетоводни правила за огромното мнозинство от компаниите в ЕС. Ето няколко примера, по едно изречение за всеки:
- Германия следва третата книга на Търговския кодекс (Handelsgesetzbuch, HGB), като данъчният баланс се извежда от търговския, а за подаването му към данъчната администрация се използва XBRL таксономия (E-Bilanz).
- Франция следва Общия счетоводен план (Plan Comptable Général, PCG), който предписва задължителен национален сметкоплан и захранва стандартизирания пакет за данъчна декларация (liasse fiscale).
- Литва следва Бизнес счетоводните стандарти (Verslo apskaitos standartai, VAS), съчетани с препоръчителен национален сметкоплан, който повечето компании възприемат в публикувания му вид.
- Швеция използва рамките на счетоводния съвет (Bokföringsnämnden): K2 – опростен набор от правила за по-малки предприятия, и K3 – основен принципно базиран набор от правила, както и K4 за групи, прилагащи МСФО.
- Нидерландия съчетава Книга 2, Титул 9 от Гражданския кодекс с насоките на Нидерландския съвет по счетоводни стандарти (Raad voor de Jaarverslaggeving), като позволява на малките компании да използват данъчни правила за оценка в своите законоустановени отчети.
Този модел се повтаря в останалите държави членки: национален закон, който транспонира директивата, орган по стандартизация, издаващ подробни указания, и в много държави задължителен или препоръчителен сметкоплан. Сметкопланът е най-важната част за софтуера, тъй като той определя как се кодира всяка транзакция и как редовете във финансовия отчет се изграждат от сардата по сметките.
Коя рамка се прилага във вашия случай
| Вашата ситуация | Годишни отчети на всяко дружество | Консолидирани отчети |
|---|---|---|
| Едно дружество, непублично | Национален GAAP на държавата по регистрация | Не се изискват |
| Група от непублични дружества, малка група | Национален GAAP за всяко дружество | Освободени от консолидация в повечето държави членки (освобождаване за малки групи) |
| Група от непублични дружества, средна или голяма група | Национален GAAP за всяко дружество | Консолидация по национален GAAP; МСФО са разрешени в много държави членки |
| Група с дружество майка, регистрирано на регулиран пазар в ЕС | Национален GAAP за всяко дружество, освен ако държавата членка не разшири МСФО | МСФО, приети от ЕС – задължителни |
| Дъщерно дружество в ЕС на дружество майка извън ЕС | Национален GAAP на държавата на дъщерното дружество | Зависи дали подгрупата в ЕС е освободена сама по себе си; освобождаването обикновено изисква консолидираните отчети на висшето дружество майка да бъдат еквивалентни и представени местно |
Малката група се определя същите три критерия като малкото дружество, приложени към групата на консолидирана или агрегирана база. Групите, които току-що надвишават лимитите за малки предприятия, често са изненадани да установят, че за първи път дължат изготвянето на консолидирани отчети.
Какво се променя, когато станете група
Консолидацията добавя обем работа, какъвто индивидуалното счетоводство никога не е изисквало: комбиниране на балансите и отчетите за доходите на членовете на групата, елиминиране на вътрешногруповите вземания, задължения, продажби и покупки, преизчисляване на отчетите на дружествата, чиито счетоводни книги се водят в друга валута, и отчитане на дела от собствеността, който принадлежи на външни акционери като неконтролиращо участие (non-controlling interest).
Директивата определя правилата за консолидираните отчети в Глава 6. МСФО 10 (IFRS 10) и МСС 21 (IAS 21) ги определят за групите, прилагащи МСФО. И двете изискват едни и същи механични стъпки, поради което софтуерен двигател за консолидация може да обслужва всяка от двете рамки, стига отчитащото се предприятие да прави съответните преценки.
Функционалността за групова консолидация на Nordlet работи на това ниво: собственикът на групата добавя дъщерни дружества с процент на участие и метод (пълен, с неконтролиращо участие, пропорционален или по метода на собствения капитал), членовете в друга валута се преизчисляват по курса към края на периода, вътрешногруповите салда се маркират за преглед, а избраните от вас елиминирания се въвеждат като балансирани корекции. Резултатът е консолидиран баланс, отчет за доходите и оборотна ведомост. Отчет за паричните потоци на групата, отчет за промените в собствения капитал, автоматично елиминиране и валутно преизчисление по множество курсове не се генерират, което изрично е упоменато в ръководството.
Къде се подават отчетите
Всяка държава членка разполага с търговски регистър, който приема одобрените годишни финансови отчети: Handelsregister и Bundesanzeiger в Германия, Registre du commerce във Франция, Erhvervsstyrelsen в Дания, Bolagsverket в Швеция, Registrų centras в Литва и т.н. Някои регистри приемат структурирани файлове (inline XBRL вече е широко разпространен), други приемат PDF файл, а трети изискват въвеждане на цифрите директно през техните уеб форми.
Страницата на Nordlet относно подаването на отчети по държави описва за всяка от 30-те поддържани държави дали Nordlet изпраща годишните отчети директно, генерира файл за ръчно качване или визуализира данните за пренасяне. Отговорът се различава в зависимост от държавата, тъй като регистрите са различни: датският годишен отчет се изпраща като inline XBRL, шведският се генерира като inline XBRL за качване в Bolagsverket, а литовските отчети се въвеждат ръчно, тъй като регистърът не публикува определен файлов формат.
Как Nordlet работи с различните пластове
Nordlet е проектиран така, че един единствен комплект счетоводни книги да може да удовлетворява националния пласт във всяка от своите 30 държави.
- Един сметкоплан, много структури. Всяка компания започва с един и същ шаблон на сметкоплан, който следва препоръчителния литовски сметкоплан. Салдата по сметките впоследствие се мапират към редовете от законоустановения отчет за съответната държава чрез менюто Account → Statement rows, така че балансът и отчетът за доходите да се генерират във формата, който местният регистър очаква.
- Категория по размер на база счетоводните книги. Модулът за отчети разполага с ендпоинт за определяне на размера на предприятието (size-category endpoint), който класифицира компанията като микро, малко, средно или голямо въз основа на собствените ѝ данни, което определя приложимата структура на отчета и изискванията за оповестяване.
- Финансовите отчети като справка. Балансът и отчетът за доходите се генерират чрез отчета за финансовото състояние, като от тях се правят и годишните отчети за подаване във всяка държава. Кои отчети се изпращат автоматично е описано на страницата за поддръжка на подаването.
- Признаване на приходите, съвместимо с 606/15. Отложените приходи, погасителните планове на база време или етапи, задълженията за възстановяване и измененията по договорите се обработват на ниво ред във фактурата чрез механизма за признаване на приходите. Софтуерът предоставя механиката, докато изборът на метод за всеки договор остава отговорност и преценка на отчитащото се предприятие.
Ясната граница е същата, която чертае и директивата. Софтуерът може да изготви отчетите, да мапира редовете и да подаде пакета. Преценката дали дадено предприятие е малко или средно съгласно национална опция, дали един лизинг е финансов лизинг съгласно местния GAAP, или дали дадена група отговаря на условията за освобождаване на подгрупа, е решение, което компанията и нейният счетоводител вземат самостоятелно.
FAQ
Има ли общ счетоводен стандарт за ЕС (EU GAAP)?
Не. Счетоводната директива определя минимални правила, които всяка държава членка транспонира в собственото си законодателство, а компаниите спазват това национално законодателство. МСФО (IFRS) са задължителни само за консолидираните отчети на компаниите, чиите акции се търгуват на регулиран пазар в ЕС.
Нуждаят ли се малките компании в ЕС от одит?
Директивата изисква одит за средните и големите предприятия, както и за предприятията от обществен интерес. Тя позволява на държавите членки да освободят малките предприятия и повечето го правят, въпреки че някои определят по-ниски национални прагове. Проверете националното законодателство на държавата по регистрация.
какви са актуалните прагове за размера на компаниите в ЕС?
След Делегирана директива 2023/2775, микропредприятието отговаря на поне две от следните условия: балансова стойност на активите до 450 000 евро, нетни приходи до 900 000 евро, до 10 служители. За малко предприятие: 5 милиона евро, 10 милиона евро, 50 служители. За средно предприятие: 25 милиона евро, 50 милиона евро, 250 служители. Държавите членки могат да увеличат паричните прагове за малките предприятия с до 50 процента.
Може ли непублична компания да използва МСФО (IFRS) за своите индивидуални финансови отчети?
Само ако държавата членка го позволява. Няколко държави го разрешават – за годишни отчети, за консолидирани отчети или и за двете. Когато това е разрешено, компанията обикновено трябва да спазва и национални изисквания за отчитане и данъчно облагане, които са изградени около националния GAAP, така че преминаването рядко е без допълнителни усилия.
Длъжна ли е група от малки компании да прави консолидация?
Обикновено не. Директивата освобождава малките групи от изготвянето на консолидирани отчети и повечето държави членки са приели това изключение. Група, която току-що надвишава лимитите за малки предприятия, обаче трябва да консолидира – съгласно националния GAAP или, ако държавата членка го разрешава, съгласно МСФО.