Какво представлява данъкът при източника? Кога се прилага в ЕС
Данък, удържан при източника върху трансгранични плащания, кои видове плащания засегна, как спогодбите и директивите на ЕС го намаляват, и записванията от двете страни.
Данъкът при източника (withholding tax) е данък, удержан от платеца от сумата на плащането и внесен директно в приход на данъчната администрация, вместо да бъде платен от получателя впоследствие. Получателят получава нетната сума и удостоверение, че остатъкът е отишъл в полза на държавата.
Той съществува по практична причина: дадена държава иска да облага дохода, възникнал на нейна територия, но получателят е в чужбина и е извън обхвата на нейните принудителни мерки. Задължаването на местния платец да извърши удържането разрешава проблема със събираемостта – парите никога не напускат юрисдикцията, без да бъдат обложени.
Къде се прилага
Данъкът при източника обикновено се прилага спрямо пасивни трансгранични доходи, а не спрямо търговски доходи:
- Дивидент, изплатен на чуждестранни акционери
- Лихви по заеми към чуждестранни кредитори
- Роялти (royalties) – лицензи, патенти, търговски марки, понякога софтуер
- Определени такси за услуги – управленски, технически и консултантски услуги в някои държави
- Плащания към дружества в черни списъци на юрисдикции, често при наказателни ставки
Обичайната търговия рядко го задейства: покупката на стоки от чуждестранен доставчик не води до това. Продажбата на софтуерни лицензи в някои държави обаче води. Разграничението между услуга и роялти е областта, в която възникват най-много спорове, и то е наистина трудно – абонаментът за SaaS може да се разглежда като услуга в една държава и като роялти в друга.
Вътрешният данък при източника също съществува и често се пренебрегва, тъй като не се нарича така: удържането на данък върху доходите на физическите лица от работодателя е абсолютно същият механизъм, както и удържането върху дивиденти, изплатени на местни физически лица.
Три нива на правила
Ставката, която действително се прилага, е резултат от съвкупност от правила:
1. Национално законодателство. Всяка държава определя собствена вътрешна ставка – обикновено 10–20% върху дивиденти, лихви и роялти, и по-висока за юрисдикции в черни списъци.
2. Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Двустранните спогодби намаляват вътрешната ставка, често съществено, а понякога и до нула. Облекченията по спогодбите не са автоматични: те обикновено изискват удостоверение за местно данъчно задължение от получателя, с подходяща дата, както и често официално искане. Без удостоверениe се прилага вътрешната ставка – ето защо удостоверението е най-важният документ в тази област.
3. Директиви на ЕС. В рамките на ЕС две директиви могат напълно да премахнат данъка при източника между свързани предприятия:
- Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества премахва данъка при източника върху дивиденти от дъщерно дружество към отговарящо на изискванията дружество майка в друга държава членка, при спазване на прагове за участие и минимални срокове.
- Директивата за лихвите и роялтите премахва данъка при източника върху плащанията на лихви и роялти между свързани дружества в различни държави членки.
И двете съдържат условия срещу злоупотреби и изискват получателят да бъде действителен собственик (beneficial owner) – пренасочването на плащане през куха компания с цел достигане на по-добра ставка е именно това, което общото правило срещу злоупотребите е създадено да предотврати.
Собствената позиция на Литва заслужава внимание: тя не прилага данък при източника върху дивиденти, лихви или роялти, изплатени на дружества в държави от ЕИП или в държави, с които има сключени спогодби, в повечето стандартни случаи. Това я прави относително опростена юрисдикция от страна на платеца, но литовско дружество, което получава чуждестранен доход, все пак попада под ударите на данъка при източника, удържащ се в държавата на източника.
Счетоводните записвания
Литовско дружество изплаща роялти в размер на 10,000 € на лицензополучател в държава, където съгласно спогодба се прилага 5% данък при източника:
| Сметка | Дебит | Кредит |
|---|---|---|
| 6209 Разходи за роялти | 10,000 | |
| 4430 Доставчици (нетно към доставчика) | 9,500 | |
| 4499 Данък при източника за плащане | 500 |
Пълната сума от 10,000 € е вашият разход – данъкът при източника не намалява себестойността на услугата. Вие плащате 9,500 € на доставчика и 500 € на приходната администрация, и издавате на доставчика удостоверение за удържания данък.
От страна на получателя, кредитната страна е мястото, където стойността се възстановява или губи:
| Сметка | Дебит | Кредит |
|---|---|---|
| 2710 Разплащателна сметка | 9,500 | |
| 2435 Вземания по данък при източника / данъчен кредит | 500 | |
| 5001 Приходи | 10,000 |
Приходът е брутната сума от 10,000 €. Дали 500 € ще се превърнат в данъчен кредит срещу вашия корпоративен данък, или в невъзстановим разход, зависи от правилата във вашата държава и от спогодбата – и превишението на данъка при източника над ставката по спогодбата обикновено не подлежи на приспадане, а може да бъде възстановено единствено от държавата по източника чрез процедура по възстановяване, която често е достатъчно бавна, че компаниите тихо да го отпишат като загуба. Това е реалната цена на пропуснато удостоверение за местно лице.
Клаузите за брутиране (gross-up) обръщат тежестта: договор, в който е записано, че получателят трябва да получи 10,000 € нетно, означава, че вие плащате данъка върху тази сума, а вашият разход става 10,526 € при 5% ставка. Прочетете договора, преди да пристъпите към изчисления.
Практически контролен списък
- Определете вида на плащането. Услуга, роялти, лихва или дивидент – класификацията определя всичко.
- Проверете вътрешната ставка на държавата по източника.
- Проверете за наличие на спогодба и дали директива на ЕС го премахва.
- Сдобийте се с удостоверението за местно лице преди плащането. Ретроспективните искания представляват възстановявания, а възстановяванията отнемат години.
- Удържете, внесете и отчетете съгласно графика на държавата по източника.
- Издайте удостоверението на получателя – без него той не може да претендира за данъчен кредит.
Състояние в Nordlet
Данъкът при източника не е реализиран. Липсва изчисление на данъка при източника, таблица със ставки по спогодби, проследяване на удостоверенията за местно лице и отчитане на данъка при източника. Единственият съседен елемент, който съществува, е литовското удържане при заплатите – данък върху доходите на физическите лица (GPM) и социални осигуровки, удържани от възнагражденията, с декларации GPM313 и SAM, което представлява същия механизъм в контекста на местните трудови правоотношения, но той не се разпростира върху трансгранични плащания към доставчици.
На практика това означава, че подлежащо на удържане плащане се отчита ръчно: заприходете брутния разход, разпределете задължението между нетната сума за доставчика и дела на приходната администрация, използвайки счетоводни статии, и проследявайте удостоверенията извън системата. Фактурата от доставчика се регистрира на брутната си стойност, а плащането погасява по-малка сума от пълното салдо – затова разликата изисква целенасочено счетоводно записване, вместо да бъде оставена като необяснено частично плащане.
FAQ
Какво представлява данъкът при източника?
Данък, удержан от плащането от платеца и внесен директно в приход на данъчната администрация, така че получателят получава нетна сума плюс удостоверение. Това е механизъм за събиране на данъци върху доходи, при които получателят е извън обхвата на данъчната юрисдикция.
Прилага ли се данъкът при източника за обикновени фактури от доставчици?
Обикновено не. Той е насочен към пасивни доходи – дивиденти, лихви, роялти – и в някои държави към специфични такси за услуги. Покупката на стоки от чуждестранен доставчик по правило не го задейства, но лицензирането на софтуер може.
Как данъчните спогодби намаляват данъка при източника?
Двустранните спогодби определят максимални ставки, които са по-ниски от вътрешното законодателство, а понякога и нулеви. Намалението не е автоматично: получателят обикновено трябва да предостави удостоверение за местно данъчно задължение и без него платецът е длъжен да приложи пълната вътрешна ставка.
Същият данък ли е данъкът при източника като ДДС?
Не. ДДС е данък върху потреблението, начисляван върху цената, който по принцип подлежи на възстановяване от предприятията. Данъкът при източника е данък върху доходите, удържащ се от плащането, който намалява получената от получателя сума и се приспада срещу неговия данък върху доходите, вместо да подлежи на обратно изискване.
Може ли данъкът при източника да бъде възстановен?
Частта, определена по ставката от спогодбата, обикновено се приспада срещу корпоративния данък на получателя в неговата родина. Всичко, удържано над ставката по спогодбата, по правило не подлежи на данъчен кредит и трябва да бъде възстановено от държавата по източника чрез процедура по възстановяване – ето защо точното определяне на ставката преди плащането е много по-важно от последващото ѝ коригиране.